Астрологията (на гръцки: αστρολογία: ἄστρον, astron („съзвездие“ или „звезда“) и -λογία, -logia („изучаване на“)) е сбор от суеверия и навици, поддържащи неподкрепено с факти схващане, че положенията на небесните тела (най-вече планетите от Слънчевата система) дават информация за човешката индвидуалност, дела и други земни въпроси.

Научните изследвания показват, че успеваемостта на астрологичните методи да познават бъдещи събития е не по-добра от тази при безразборно налучкване. Психолозите обясняват, че хората лесно могат да бъдат подведени от неясния език, с който си служат астролозите, както например е установил Бертрам Форер в известен експеримент. Противоречията с научния метод, манипулативният език и липсата на практически доказателства за правилността на астрологичните методи дават основания астрологията да се счита за лъженаука в научните среди, а в съвременното общество − за „социален наркотик“ и „утеха за невежите“.

Разделението между астрология и астрономия е налице още от 2 век сл.Хр., например в трудовете на Клавдий Птолемей, който посвещава отделни трактати на астрологията (Тетрабиблос) и астрономията (Алмагест). И след това, макар и без научни основи, астрологията продължава да се развива и запазва значителното си културно влияние.Астрологията не е астрономия, макар и често да е вземана за наука, понеже завършва на -логия, подобно на някои науки, като биологията, физиологията, антропологията. Според изследване на Евробарометър, проведено в страните-членки на ЕС, на въпроса „коя от тези дисциплини смятате за научни“, астрологията получава 41% положителни отговори, изпреварвайки други лъженауки като хомеопатията (33%), и дори истински науки като икономиката и историята. Объркването с астрономията си проличава от факта, че когато във въпроса думата „астрологията“ се замени с „хороскопи“, само 13% ги смятат за научна дисциплина.

В миналото, поради необходимостта от боравене с астрономически ефемериди, с развитието на астрологията се е развивала и астрономията. Съставените от астрономите таблици за видимото от Земята разположение на планетите, Луната и Слънцето спрямо звездите се използват активно от астролозите, които им придават детерминистично влияние върху човешките съдби. Днес учените определят астрологията като измама, понеже не следва научния метод.

Много видни учени от ранната история на западната астрономия, включително Тихо Брахе, Йоханес Кеплер и Галилео Галилей са се издържали, практикувайки астрология.
В астрологията планети са Луната, Слънцето, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон.

Планетите носят имена на богове от римската митология. Митологичната представа за всеки от боговете, на които е кръстена планета, има значение в астрологията.Астролозите приемат, че зодиакалните знаци са асоциирани със съзвездията, в които се намира Слънцето при раждането на човека. Зодиакалните съзвездия са дефинирани като съзвездията, които се пресичат от еклиптиката (видимият път на Слънцето по небесната сфера). В астрологията те са 12, но всъщност 13 съзвездия се пресичат от еклиптиката, като „Змиеносец“ е третото по големина зодиакално съзвездие. Няма обяснение защо на именно тези 12 съзвездия се асоциират зодиакални знаци, които да оказват влияние върху човешките съдби, а не голямото съзвездие Змиеносец, или пък множеството други близки до еклиптиката съзвездия.

Когато, преди 2 000 години, е направена асоциацията между знак и съзвездие в астрологията, явлението Прецесия на равноденствията не е било познато. Днес, в деня на пролетното равноденствие Слънцето се намира в Риби, а не в Овен, както е било преди 2 000 години. В съвременната астрология, пролетната равноденствена точка продължава да се намира в Овен (което е и първото астрологическо съзвездие). Така зодиакалните знаци не съответстват на отрязъка от време, в който Слънцето е в едноименното съзвездие.Във физиката са известни четири фундаментални взаимодействия, и всички други явления се обясняват като различни проявления на тези сили. Съвременната наука е установила, че няма начин небесните тела да въздействат на човешките съдби чрез едно от тези взаимодействия. В този смисъл тя разглежда твърденията в астрологията като ненаучни разсъждения. Силното и слабото ядрено взаимодействие са изключени, понеже те действат само в атомни мащаби, т.е. остават гравитационното и електромагнитното взаимодействие. Но тогава най-голяма роля в астрологията трябва да играят Луната и Слънцето, които имат най-силното гравитационно въздействие върху Земята, или само Слънцето, което упражнява най-силно електромагнитно въздействие върху Земята от всички небесни тела., а според астролозите, нито Слънцето, нито Луната, а планетите играят главна роля в определянето на човешките съдби. Тоест, влиянието на небесните светила върху съдбата не се предава с нито едно от познатите ни взаимодействия.

Остава, въпреки теоретичните и експерименталните факти, влиянието на небесните тела, което се свежда главно до това на планетите, да се предава с някакво непознато взаимодействие. Но в последните 15 години, астрономите откриват все повече и повече екзопланети, и се оказва, че наличието на планети около други звезди са нещо обичайно. В Млечния път има 100 милиарда звезди, а във Вселената има 100 милиарда галактики. Около немалка част от тези звезди има планети, т.е. влиянието на планетите от Слънчевата система трябва да е пренебрежимо малко, в сравнение с това на всички тези планети. Астролозите не дават отговор защо това непознато взаимодействие, произтичащо от влиянието на планетите, не се проявява при екзопланетите, и защо екзопланетите не са включени в техните хороскопи. Следователно, не съществува никакво взаимодействие, познато на науката, чрез което да се предава влияние от небесните тела на земните дела.Разположението на небесните светила в деня и часа на раждане на даден човек, се нарича хороскоп. Чрез тези данни се изчислява асцендента (изгряващият зодиакален знак на източния хоризонт по време на раждането). На базата на хороскопите, астролозите правят предвиждания за съдбата на дадения индивид. Обикновено обаче под хороскоп се разбират наборът от тълкувания, които астролозите дават на разположението на небесните светила, и който често може да се намери в ежедневниците (най-вече таблоиди). Тези хороскопи обикновено са съставени от неясни изречения с двояко тълкуване.

Известният скептик Джеймс Ранди е показал колко лесно е хората да бъдат подведени от хороскопите. За целта той повтаря опита на Форер: представя се като астролог пред дадена аудитория. Раздава на хората хороскопи, след което отправя запитване до аудиторията дали хороскопът е правилен. 80% от запитаните отговарят, че хороскопът е дал поразително точна информация за тях. Накрая аудиторията разбира, че всъщност лекторът е раздал на всички хора един и същи текст, написан със словоформи, взаимствани от хороскопите във вестниците. Аудиторията на Ранди е била подведена от неясният и нееднозначен речник, с който астролозите си служат.